Уличката
за хиляден път
минава през мен
улисана,
в захилено скерцо,
разскърцва вратите,
разтваря прозорците
в три-четвърти,
прокашля минувачите,
промушва своята прошка
през двете редици къщи,
през възторжените хлапета,
които вече знаят, че
музикант къща не храни.
В уличката,
по която
минава-
заминава,
минава-
заминава,
флейтата вече е
вятър в рибена кост,
а барабанът – тежък гост
във гърлата.
Иво Георгиев в „Кръстопът“.
Иво Георгиев в DICTUM.