по улица
безкрайно дълга
край къщи тъжни и нелепи
под отрязъците на небето
писъка
на катедралата
видях
да се губи
в невъзможност
ключалките
ме съзерцаваха
изтръпнали
от кухост и притворства
градът бе омагьосан
хората
се впиваха
във въздуха
и никой
не ми казва тук
че съм
единствения
смъртен
Иван Сухиванов е роден на 6 септември 1961 г. в Бургас.
Завършва „Българска филология”. Работил е като преподавател по фолклор и антропология в Бургаския свободен университет. Един от тримата редактори на списание „Море“ след 2009 г. (заедно с Росен Друмев и Георги Ингилизов). Член е на Сдружение на българските писатели.
Автор е на книгите с поезия „Лакуни“, „Оксид” и „Томи. Нощна смяна”, на книгите с разкази „Къси истории“ и „Бягства”, както и на книгата „Ходове на въображението”… Лауреат e на множество литературни награди. Последната му издадена – засега – книга е „Нямо кино”.
юли 14th, 2015 at 13:37
[…] рокля, Мери, е онази наместо копче – капка кръв Иван Сухиванов в „Кръстопът”. Иван Сухиванов в […]
юли 14th, 2015 at 22:38
[…] Чужденец Катя Белчева: […]
юли 15th, 2015 at 23:27
[…] Чужденец Катя Белчева: […]
юли 29th, 2015 at 23:00
[…] Иван Сухиванов […]