Има такива дни,
в които се усещам
бавна и вкостеняла,
като костенурка.
– мислеше тя
и
подреждаше
прибори по масата. –
Годините,
сякаш забавят
движенията ни,
черупката,
зад която гледам другите
става все по-твърда:
ножът е винаги вдясно,
а отвътре
крехкостта
може да се пропука от дума –
поставяше
вилицата от другата страна,
а по средата старите семейни порцеланови съдове
отразяваха лицето ѝ.
* – Стихотворението е включено и в книгата на Яна Монева „Пристанища и стаи (за напускане)” (Издателство „Пергамент“, ноември 2014 г.).
