Този град е жена,
независимо от това на какъв език говориш
името остава същото.
Единственото което те интересува
е да научиш речниковото значение
на отсъствието.
От толкова много чужденци,
турски кафенета из уличките,
арменската реч покрай пазарите
и топлите балкански очи
на мъжете с грубия език,
вярваш, че на всяка пейка
заедно с гълъбите можеш да си устроиш дом,
да преследвате топлата диря на гевреците,
a циганското лято не свършва никога.
Докато си мислиш, че да си скитник
не те прави сирак,
забравяш, че хората, които пеят на площада
ти се усмихват,
само защото не искаш нищо от тях.
Но ти можеш да стоиш дълго покрай реката,
да чуваш история,
когато облягаш гърба си на топлите скали,
и да се кълнеш,
че по- ароматни устни не са ти се случвали.
Този град е жена,
улиците му са най-хубавите бедра за прекосяване,
но ти не попита, дали когато ти е самотно
ще изгори пръстите си,
за да ти направи сладко от ягоди…
Ренета Бакалова в „Кръстопът”.