Ренета Бакалова: Да прегърнеш думите или “Стълп от прах” на Борис Христов

Публикувано от на юли 7, 2015 в 9:19 am.


Корицата на книгата  Когато бях малка предпочитах летата на село. Облечена в шарена рокля тичах сред маковете. Намерех ли някое съкровище, отнасях го със себе си, за да го положа нежно и грижливо на дъното на моята кутия за “неща, които трябва да се пазят”.
  “Стълп от прах” на Борис Христов (изд. „Рива”, 2015 г.) ми се струва точно такова вълшебство. Подборът на текстовете в тази книга, само приличаща на антология, е направен от самия автор и 328-те страници носят най-ценното, най-яркото, важното от думите, идеите, от светоусещането на Борис Христов.
  Неизбежно тук присъстват стихотворения като “Самотният човек”, “Вечерен тромпет” и “Жената Мария”, но “Стълп от прах” поднася и не по- малко живата и вълнуваща проза, а не на последно място и онези прекрасни поетични текстове, които наричам “фрагменти”, усмихвам се и искам да се разтворя в дълбокото.

Жест

Вдигнеш ли ръка, за да погалиш
разместваш въздуха
на цялата вселена.



Знамение

За миг на небето просветна
кръв- пролята от хора
на някое друго небе.

  Всяка среща със сътвореното от Борис Христов ми прилича на прегръдка с думите. Топло и уютно. Някъде нещо винаги драска по сърцето, но така е с обятията, които са пристан.
  “Стълп от прах” сама по себе си не е нова и изненадваща книга. Но съчетала точно тези текстове и подредена така, e толкова богата и пълнокръвна, е книга за всякога. Сред съкровищата, скрити на дъното на кутията, винаги има някое, което ще спаси крехкостта на деня с появата си, стига да бъде подирено.

  “Реката беше се изгубила – оставила ни бе да съхнем като камъни в пустиня, а оцелелите по чудо риби изпаднаха до там, да плуват в локвите от собствените си сълзи”.

Целият текст на ревюто можете да прочетете в блога на автора му.


Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.

Коментарите са заключени.