минавайки през празни стаи
усещаш
как пространството
отваря място за да те погълне
и ставаш въздух
звук от счупен саксофон
картина на стената
или ъгъл
тогава
твоите черти си тръгват
обесват те на ветропоказател
душата ти се заселва в хвърчило
тогава
си сляп
и
само вечер
улучваш очертанията
Станислава Станоева в „Кръстопът“
