следобед е и жегата трепери
с опушени стъкла във два и седем
вторачени в окото на небето
и кучетата вият погребално
мъзгата на дърветата пресеква
а времето застива вцепенено
като око на гларус се превръща
в бездна
във два и седем точно в два и седем
повдигнахме очи към небесата
и през опушените си стъкла видяхме
там Бог е вдигнал току пред очите си
едно нащърбено опушено стъкло
и също е вторачил поглед
в нас
Стихотворението е от книгата на Керана Ангелова „Леванте“ (Издателска къща „Знаци“, 2014 г., автор на корицата и оформлението е Невена Ангелова), включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев).
