(п о е м а)

Според новите правила. И с VAT’69. Мястото за пушене – ЕЛЕНА и КОНСТАНТИН…

EЛЕНА:
Сутрин, винаги гледаш да се наспиваш бързо и да ставаш рано – пет-шест часа ти стигат. Станали са ти абсолютно достатъчни. Въпрос на навик. Вероятно. Най-вероятно! Много от хората си мислим, че като си барман, спиш по цял ден, но така ти минава животът, който сам по себе си си е смъртоносен, но нищо, и ти мислиш, че пропускаш най-добрата част? Тук!
КОНСТАНТИН:
Така е. Но откакто ти вече имаш куче, всичко е влязло в неговия ритъм. Сутрините са като ритуал – винаги е едно и също. И ти напоследък се будш рано, сменяш водатата на кучето, извеждаш го по разходки и после денят може да започне. Тук. А аз и до момента си ги пазя татуировките, спомняш ли си ги, те са свързани с един определен период, всяка от тях отговаря на нещо от всичко, през което минах, нещо в което вече едва ли има живот… Те, някак обаче продължават, живеят… Не съм покрил нито една до сега и не съжалявам за нищо – значението на татуировката може да се променя с теб. Следя все така това изкуство, тенденциите, историята, как е било преди. Харесва ми, дори тези дни, докато те нямаше, от първият – та до трийсет и първия – взех, че си направих още няколко… КРИМ. Пиле. Роза…
ЕЛЕНА:
Е, нищо! Какво да се прави? Поне каквото и да извършиш, никога няма да бъдеш като повечето останали – паяк на едната ръка, скорпион на другата и с мечка върху гърдите… Една от приятелките ми оня ден си татуира на циците двете маски, символизиращи театъра, и натуралистично сърце между тях, представяш ли си я, как един ден ще кърми? Повечето от моите големи татуировки са ми от последните няколко дни, но сега малко ще почивам. Започна много да ме боли, някакво пренасищане се получи. Бях тръгнала от краката, сега вече бройката понарасна. Искаш ли да играем на една игра – гледаме хората, които ще минат в краката и отгатваме какви са им очите… Как ти се струва? Човек винаги трябва да опитва нови неща. Още повече когато толкова дълго е играл онази игра – ЕДИН ДЕН, ДВА ДЕНА – много малко хора знаят истинските правила на тази игра, а те са прости, условието се явява един път и, само по себе си, си е цяло блаженство – та значи, те са двама и са заедно, и единят винаги да бъде на щрек, да е избран за общ защитник, ако единят взима наркотици, другият трябва да присъства и да бъде с напълно трезва глава, ако другият пада, единят винаги остава изправен, ако единят от двамата е болен, другият винаги е здрав, това е важното, никога и двамата да не се потдават на изкушенията, или проблемите си, в един и същи ден… Иначе, казвам ти, всички вечно ме питат, дали няма да съжалявам някой ден. Какво да им кажа? Харесвам как различните системи на реалността в един момент внезапро се напасват и всичко се припокрива. Може и да съжалявам един ден в неопределен размер, но пък съжалението винаги ще ми напомня нещо важно – как съм започнала, как съм живяла, каква съм била и през какво съм минала, за да пристигна и, ако съм в настроение – Харе, Кришна! Ако има друго – Харе, чао… По какъвто и да е начин, поради каквато и да е причина – дори и след така дълго проточилата се обща близост с онези двама футболисти от ЦСКА. Тук съм. Винаги съм тръгвала – винаги съм пристигала… Каквото и да правиш, все някога ще понечиш да си сипеш вода – всичко тече, без да се променя, отречи го… Човек трябва да е точно толокова голям, че без напрежение и с удоволствие да износва дрехите си. Тук сме и това няма особено значение, нали вече сме наясно? Колко е хубаво, не мислиш ли! Какво сега ме гледаш така, спри! Какво ще кажеш, приятно е, нали, направо божествено е! Кажи, не е ли смешно?

Мълчание.

КОНСТАНТИН:
Точно така! Първо аз влязох зад бара, после – брат ми. Започна случайно, след това се задържахме заради музиката и хората. Една от твоите приятелки казваше, че барманите са съвременните пълководци – най-лесно укротяват хората. На времето, някъде почти до трийсетте на минали век, единствените любезни и учтиви мъже, според мен, са били само жокеите и барманите. Днес жокеите изобщо не са онова, което би трябвало да бъдат, това е моето мнение, останахме само барманите. И това не е всичко, чуй само нещо – в Лондон, на Бейкър Стрийт, не помня номера, точно под квартирата на Шерлок Холмс сега има пъб, никога няма да бъде по джоба ти, но ти ще влезеш – винаги, по всяко време трябва да се стремим да изглеждаме щастливи и богати и да не падаме духом, поне на публично място, нали разбираш? И там веднъж клиентите нещо се замислиха над това, че в нито от една от книгите на сър Артър Конан Дойл, Холмс си няма гадже. По едно време взеха сами да се смеят. Слушаш ли ме, обърни внимание, щом има барман значи има и отговор, барманите знаят всичко, това дори и за Нушев е ясно, Нушев е удивителен! И ме попитаха! А ние, барманите, знаем добре, какво точно да кажем, по-добрите измежду нас дори са наясно с теб, още преди да те изслушат. Там бях перфектен, налагаше се. Елементарно…Уотсън? Случката доби известност. Хубава известност… Сигурно всеки вече я знае. Обикновено нещо. Животът се получи. То е като да си кажеш съвсем трезво – разбирам, че вчера съм бил пиян… Но аз знам едно! Дори пръста си няма да мръдна, защото няма никакъв смисъл. Винаги ще бъда сигурен! Всички ние сме клиенти и пред Бармана, сме фигури на китайци, замаскирани като туристи. Под часовника на центранта гара, един китаец е застанал, втори китаец се появява и до китаеца застава, идва и трети китаец, идва четвърти китаец, пети китаец пристига и всички останали снима… Виждаш ли! Така приятно би било ако всичко става без думи и има Канон…
ЕЛЕНА:
Абсолютно е така, вие умеете да разговаряте, винаги знаете какво да кажете, прав си за съжаление… Психологическите моменти са ми интересни, но на вас ви харесва и другото. Разговорите дори, рутината. Слял си се с професията, на приятелите ти вече не им става дори странно, когато им кажа, че смяташ, цял живот да правиш това. Учудват се вече, като те видят в парка, вместо зад бара.
КОНСТАНТИН:
Знаеш, че винаги съм се стремял към недостижимото. А то е – да знаеш какво искаш. Въпрос на избор. Това не е насилие. Всичко винаги се свежда до един въпрос и един избор.
ЕЛЕНА:
Какво точно имаш предвид? Опитай да ми го обясниш по-синтезирано! Опиши ми го, сравни го с нещо, дай пример…
КОНСТАНТИН:
Пример ли? Ами… Добре, ето! Ако зависеше от теб да бъдеш съпруга, но трябва да избираш между Джеки Стоев и Джони Пенков – за кого от двамата щеше да се омъжиш?
ЕЛЕНА:
Джеки Стоев? Джони Пенков?
КОНСТАНТИН:
Да.
ЕЛЕНА:
Кои са те?
КОНСТАНТИН:
Няма знаечиние – кои са. И аз не ги знам – кои са. Не усложнявай нещата! Просто, кажи едно от двете имена…
ЕЛЕНА:
Джеки Стоев.
КОНСТАНТИН:
Ето, виждаш ли? Сега остава само да се научиш да не съжаляваш, ако с Джони, може би, си щяла да бъдеш истински щастлива…

Мълчание.

КОНСТАНТИН:
Още ли пръскаш много пари за пътувания и по концерти? Какво ли вече не чу – и докато поръчваше, и докато ти сипвах. Скоро и аз бях на невероятен концерт…
ЕЛЕНА:
Абе… Де да знам. Все още не съм открила нещото, което да може да да се сравни с пътуването и с музиката. Но и тук виждам, че продължават да се случват добри неща. Може би е заради кофеина. Ковеинът оправя всичко. Оправя го, наистина! Оправя го нагоре с краката. Но има много местни манастири, които все още не съм посетила…Има също и вече твърде много местни банди, които слушам, докато си седя тук на това място – пет банди за три кинта. Екстра са! Събират огромна аудитория, просто успяват да стигнат до хората си. Харесват ми изпипаните им концерти – същински филм са!
КОНСТАНТИН:
Това е защото гледаш предимно фантастика… Харесва ти, когато фактите са проверени и всичко е пипнато! Все едно ти е… Като че ли ти е за пръв път! Пълно е с изненади, предполагам. Аз обаче предпочитам класиката в жанра. Което ме подсеща, че с брат ми решихме да правим хорор филм. Не се шегувам, ще бъде супер пошъл, много непредсказуем, с всички клишета на стила. Ще се казва Ужас. Аз ще съм оператор и няма да допусна и един лош кадър. Подготвен съм – започнах да се занимавам фотография. Харесва ми. Нещо страхотно е! То е като да обичаш човек който не е от тук и очаква всеки момент да го върнат на родната му планета. На теб това толкова не ти се иска да се случи, че правиш всичко възможно, за да го ускориш. Нещо като да отстъпиш жена си на друг мъж. След това да и помогнеш да избяга с трети. И, някой ден, вместо да я срещнеш неангажиращо, ти да седнеши и да й напишеш писмо, което да завършиш нарочно с – ЦЕЛУВКИ… И – вече – така, най-спокойно – да сднеш и да се наобядваш едно хубаво. Нищо…
ЕЛЕНА:
А аз си наваксвам… С разни пропуснати… неща, стари утопии например. Интересно ми е да гледам за втори или трети път този познат филм – ти не си ли същият, както преди, няма как и самият филм също да е същия. Харесвам и други стегнати сюжети, дори неща извън рамките на доброто. Пътувам, знаеш. Придвижвам се. Чета много. Разплаках се, обаче, като си помислих колко книги съм откраднала от библиотеката на село… Неприятно е, трябва да ги върна. Представи си, как сега някой отива с идеята да си вземе нещо от Алистър Кроули, примерно, обаче му казват: „Не можем да ви дадем. През 1995 ни взеха всичко на Алистър Кроули и не са ни го върнали“. Ужас…
КОНСТАНТИН:
Не знам! Не мога в момента да преценя. Сетих се… Знаеш ли? Винаги с брат ми сме притежавали карти за библиотеката. Взимаме по няколко книги си ги разменяме, четем ги един след друг. Иначе последно четох Прекрасен нов свят – Хъксли ми хареса и не ми хареса. Ти как мислиш? Може би е по-добре най-сетне да взема и да се опитам да се науча да карам велосипед! Или…
ЕЛЕНА:
Аз никога не съм се учила да карам велосипед! Няма такъв момент в биографията ми, седнах на седлото, положих съпъла върху педалите и тръгнах. Тогава като че ли разбрах – винаги съм можела да карам! Велосипед.
КОНСТАНТИН:
Но аз не мога да се похваля с това, че съм се родил научен. Много време, което, ако бях на сегашния си акъл, бих свел до половин час, би ми отнело да го разбера. Падания… Падения… За мен, след всичко станало, вече е естествено състояние, навсякъде да се чувствам така – все едно съм качен на велосипед!

Мълчание.<.p>
ЕЛЕНА:
Обаче е много странно, не мислиш ли… Майките ни винаги са ни казвали, че им е било доста спокойно с нас. Били сме добри деца, поради комунизма може би, най-екстремното ни е било, беше и – е, че слушаме музика… Интересно! Когато разбереш, че имаш близнак, веднага вече сте компания. Около вас идват разни познати, обаче вие сте в сърцевината. И на всичкото – и на нищото. Такива работи, но ти го знаеш… Покрай вас винаги е било, е, и ще бъде така. Не мислиш ли и ти така, отречи го! Знам само, че от… От това приятелството с другите хора става като братство… Точно така! Така приятелството с другите се превръща в направо така, как да ти го обясня най-добре, абе ясно ти е, предполагам – приятелството се превръща в едно братство…
КОНСТАНТИН:
Просто деца! Като деца винаги искаме да се приобщим в някоя малка групичка. И на теб ли ти е правило впечетление? Радвам се, че не ти е убягнало! Това е добре. При някои обаче това не се случи, вътре в себе си ние винаги сме били деца, които са оставени сами сред един дворец за чупене, сами си създадохме култове. Уж се пазим от глупости. Уж си влияем. Много лесно се живее така. Е, разбира се, не се обичаме много вече, все повече се приемаме за конкуренция. Но всичко ще се оправи! Няма никакъв начин всичко наистина да не се оправи! Някой ден ще се видим за първи път.
ЕЛЕНА:
Така е, прав си! Но, знаеш ли? Ще ми се да се завъртя около живота по нов начин, Ето – мисля си например да си организирам сама на себе си повече събития. И вече съм решила, че щом придобия статута да притежавам дори малко повече бяло… в косата, покрай кофеина, нали не си забравил, кофеина оправя всичко.. и вече наистина ще мога, ще успея и ще стана организаторка на сватби. Не, съвсем не става въпрос за това дето си го мислиш! Не позна. От известно време не си на същата честота. Но ще го оцениш, чуй! Не сватби за познати, а за хора, които искат да им кумувам. Много съм запленена, въпреки че изобщо не зная как въобще стигнах до тук – шантаво е – но вече ме обзема като неопределимо желание. Искам да кумувам на целият свят!
КОНСТАНТИН:
А аз – не! Наскоро нарисувах некролога на седмицата, на седмиците. На всичките и, поотделно за всяка една до края на дните. Беше страхотно като изживяване! Може би трябва да започна повече да рисувам, или отново да се занимавам с поезия. Един живот няма да ми стигне за всичко, което искам да правя. Ами… Например… Ако стана космонавт!… Нищо! Хич няма да ми е скучно, нито самотно… Ще поддържам връзка по скайп с жена си – само първо да я открия.








  Тома Марков в „Кръстопът“.

Текстът е от ръкописа на Тома Марков „Поеми“, включващ още „Брехт“, „Майка“ и „Маймуна“…