Струваше ми се, че нещо ме дебне
чувството, че животът може да е чудесна случайност
когато музиката изпълва огнищата на кротките
на онези с горещите ръце
чакахме мълчаливи до моста
(валеше майски дъжд)
бих могъл да протегна ръка
(спасителна)
две сини очи
дискретни и честни
и онзи познат глас,
който ти нашепва:
всичко изглежда толкова естествено.
като всеки път, когато не познаваш истината.
Превод от румънски: Лора Ненковска
Клаудиу Комартин в „Кръстопът“.
Първата публикация на превода е в чудесното списание „Открита литература“.
