разговаряме с момчета носачи на ковчези
дали ангелите са
мъжки или не
козата – влюбена в портокалово дръвче –
отдавна напусна селото
в чанта от собствената си кожа
когато бие обедната камбана,
момичета мият путките си със солена вода,
простират ги на въже да съхнат и да бъдат целувани
докторът държи рентгенова снимка
на нея два скелета правят любов
„забравяме ние сме само комплект кости“
мием черешите с водните капки
падащи от чатала ти, прилив и отлив на тялото ти
на леглото, в това открито море, уви, лодка е застигната от буря
някога започвах всичко, което свършвах,
но не свършвах много неща, които започвах:
предене, сънуване, правене на любов…
целунах устните ти, поставени пред мен, свърших черешите в чинията
Превод от английски: Стефан Иванов
Селахатин Йолгиден в „Кръстопът“.
Първата публикация на превода е в чудесното списание „Открита литература“.
