лицето е душа на тялото, господин Антоан,
затова така един в друг се взираме
затова очите са върху лицата ни
не вярвай на човека, който казва,
че времето лекува всички рани,
защото в домовете с нощни лампи,
в пустите брегове на зимата,
в най-съкровеното
ние главно убивахме времето,
а мъртвото не може да лекува
забравяхме и си припомняхме отново
издигахме палати от лъжи
и вярвахме в божествената им природа
всеки вече е пророк за себе си
под всяка кожа скрит е собствен господ
всеки винаги е само сам за себе си
Превод от английски: Людмила Миндова
Селахатин Йолгиден е роден в Истанбул през 1977 г. Публикува поезия от 2000 г. Автор е на книгите: Su Kıyısında Kimse Yoktu (2004), Gün Geceye Küstüğünde (2007), Unuttuğum Limanlar (2009), Lacivert Bir Oyundu İkimiz Arasında (2011), Eve Geç Kaldım Yalnızlık Bekler (2013). Живее в Истанбул.
Първата публикация на превода е в чудесното списание „Открита литература“.
