Знам, че най-накрая
ще се разбере
(макар и късно):
много по-опасни от цигарите
(хлора и Чернобил и така нататък)
бяха думите (невидими),
с които ни отровиха.
Като станат видими,
ще се разплачете
от това, че вместо хляб
сме яли камък.
Но дано ножовете ви да разцъфнат
в оня ден на гняв (и тъй нататък)
и объркат цялата история.
Правото на отмъщение е
на цветята.
Те, разбира се, не знаят що е
отмъщение.
Просто никнат и цъфтят
напук на всичко.
Людмила Миндова в „Кръстопът”.
Людмила Миндова в DICTUM.