Ела да живеем в една кожа,
кому е нужно да загине в себе си?
Сам не можеш да претърсиш
всички завои, които прави ръката,
която умишлено не докосва,
която умишлено не прекрачва,
която боли като твоя.
Оголени срещу вятъра
очертанията на границите
са разграбени плашила,
почитани само от свян.
Нека няма нищо ангелско
в това да загубиш пола си,
да дишаш през чужди дробове,
другостта да присвои миглите ти
и тя да ти разказва какво си видял.
Плътта е отвратително диво животно –
ако не заживеем в една кожа
ловуваме тази на другия.
Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
