Имаше дни
в които се питаше
защо майка ѝ
сгъва прането
после –
разгъва
и пак сгъва и пак
Не получи
отговор
и реши
че така е с всичко
Трябва да го
разгънеш
преди да го
прибереш –
да е дишало.
Фотографе
можеш ли да уголемиш
снимката на сина ми
че да порасне
в нищо не те упреквам
ако не успееш
животът
и
без друго
е спрял
адът не е място
а пътуване с
пет сетива за
удоволствието
и цялата повърхност
на тялото
за болката
Мамо
нека те нарека
Татко
един път ми каза
че е умрял
друг път
ме молеше да не питам
от какво и кога
къде е погребан
завих се под одеалото
и прегрънах краката си
хлъзнах
тайната ти – беше скъпа
но не успях
да повярвам
Мамо
одеалото излиня
ти го сви на коматче
не изрони троха
наведе очи
отиде
до близкия магазин
и
донесе
отрова за мишки
Мамо
Татко мой
аз запазих залъка
не ме упреквай
че ми присяда
Драскане
пръстите са повърхностни
напипват
гребен
чаша
клони на дърво
стари обувки
ключове
парче стъкло
на което да се порежат
понякога клепачите им
се повдигат
преравят всичко наоколо
но не успяват
да достигнат растежа на ноктите
поставям във вазата
мъртви цветя
гнили изсъхнали
в безсъзнание
полудели от залези
мънички ангели
с мъх по крилата
не им е нужна вода
а удавяне
в очите на корена
от който са паднали
Теофана
Люлякът ѝ горчи
всяка пролет
по каменната стена
приобщава
тялото ми с
приказки преди сън
и отвързва конете
от пъпа си:
ето ти – каза
и ставите им
да достигнеш
своите бягства
Теа Маркова е родена на 29 май 1993 година в София. Завършва средно образование в родния си град. Студент е в специалност „Право“ на СУ „Свети Климент Охридски“.
* – Заглавието на публикацията е на редакцията…
март 17th, 2016 at 16:02
Най-после нещо, което си заслужаваше да прочета и да се върна пак.Благодаря, Дишев.