Дните вървят.
Застъпват се сезоните.
Окръгля се светът необратимо.
Смъртта е тихото изчезване на хората,
които помнят детското ти име.
Боряна Кацарска (родена през 1967 г. в София) е завършила НГДЕК и СУ „Св. Климент Охридски“ (философия, класическа филология и английски език). Доктор по философия. Автор е на монографията „Кандински и смисълът на изкуството“ (2001 г.) Преподавала е „Увод в изкуствата“ в програмата Artes Liberales в НБУ. Преводите ѝ от латински език включват „За Платон и неговото учение“ на Апулей, „За формата и принципите на сетивния и интелигибилния свят“ на И. Кант и „Утешението на философията“ на Боеций. Превежда поезия от нидерландски: избрани стихотворения от Рутхер Копланд („Човек в градината“, 2012 г.) и Херман де Конинк („Площите на паметта“, 2015 г.).
„Милост към езика“ е втората Книга с поезия на Боряна Кацарска.
Боряна Кацарска в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в книгата на Боряна Кацарска „Милост към езика”, издадена от „Жанет 45“ през януари 2016 г., под редакцията на Екатерина Йосифова и с оформлението на Яна Левиева…
март 20th, 2016 at 13:40
[…] се клепачът на всевишния. До следващия път. Боряна Кацарска в […]