Ще ме подлудят някой ден тези дървета!
Коя е силата, която ги пришпорва нагоре
и встрани, а понякога ги разтваря и натежават,
разхвърляни от горе надолу, но без
да спрат да напредват, сякаш нямат
друга работа и грижи; ако човек им попречи,
действат търпеливо: ето тази
напукана дворна стена, тази надигната
каменна настилка, този стар дървен кьошк,
намушкан от четири страни.
Затова, когато стволът и клоните
изсъхнат, никой умен човек не изкоренява вековно
дърво. Защото знае, че под пръстта е пуснало
корени. ?ремето е кървав слитък. Седнал
на един камък, гледам улицата, сресвана от слънцето
в ранното утро. Минали са пет поколения и
колко още държави оттук, под камъка
на прах са станали костите им, ако нещо е останало,
това са бледите следи на техните дълбоки
стаени погледи: цялата вода е попил отсрещният
чинар, всмукал цялата светлина,
погълнал мрака на всички междусезония.
Енис Батур в „Кръстопът“.
Стихотворението е включено в издадената от „Издателство за поезия „Да“ (2015 г.) книга на Енис Батур, в превод на Хюсеин Мевсим, „Кой си, какво си?“.
