Ако те седят и не знаят какво да правят поради липса на предварителен план и сутрешни намерения или поради невъзможност да установят желанията, тъй като са глупави по рождение и всички от семейството им са все такива, и това е традиция, призната им по право от поколения насам, би било обяснимо, че не правят нищо, но не е точно така и тя ги забелязва в поглъщащата прохлада на тъмната врата, заслепена от яркото слънце и почти напълно обезсилена от жега и влага, които в съчетание създават илюзията, че наоколо се стеле непрестанен и равномерен дъжд, превръщащ излъсканите плочи на стръмната и наистина много тясна уличка, на чиито червени фенери и пряк излаз на пристанището тя в никакъв случай не е обърнала внимание, в непреодолимо вече препятствие и ù създават усещането, че се движи под вода, което носи облекчение на уморените ходила, но за момент предизвиква лека паника, поради инстинкта за вдишване и издишване на обичайния въздух, заради това тя пристъпва през олющения праг, който естествено някога е бил ярко син и това още личи, влиза и моментално е пометена от удоволствието на едно блажено и с нищо незаплашващо я отпускане, толкова неочаквано и леко, че замаяна се подпира, притворила очи, на първото нещо, което попада под протегнатата ù слепешком ръка, а това, за нейно (и може би не само), облекчение се оказва едно заоблено космато мъжко рамо, което неочаквано омеква и тя повдига клепачи и започва да различава в тютюневия сумрак жълтото на вече появилите се плахи усмивки и на потниците, предвидени от производителя преди месеци и от съпругите сутринта да бъдат снежно бели, тогава определя посоките и се отправя към бара, посочвайки с протегната и отворена нагоре длан – жест, присъщ може би на малките инфанти, на децата-крале, към питиетата в хладилника, като своевременно отваря чантата си, за да остави няколко осмоъгълни монети с омари откъм страната тура върху месинговия кант, който е ярък и ясно различим като някаква гранична зона, но барманът се пресяга и щраква закопчалката с жест, толкова свойски и същевременно уважителен, какъвто едва ли някой някъде по света би могъл да осъществи в един толкова горещ следобеден час на едно такова място, поднасяйки й онова, което явно той и всички присъстващи считат за най-подходящо, налято в огромна чаша от дебело стъкло, с аромат на анасон и канела и вкус на октопод в мига на смъртта му от любов, заради което тя поглежда бармана с благодарност, както и другите, които са оставили картите си на подпряната с бирена капачка маса, защото, въпреки нейната и своята възраст, или може би именно поради нея, те знаят, както знае и тя, когато ù правят място край масата и тя взима картите на единия, отваря отново чантата си и никой не прави жест да я спре, показва им с глава, че няма да се възползва от допълнителното раздаване, те кимат, а мъжът, отстъпил мястото си, диша през лявото ù рамо, тъй като и той участва в играта и всъщност въобще не се е отказал от нея, напротив, той е главно действащо лице, наред с останалите, играят, печелят, губят, приятелски повдигайки чаши, вече е вечер и тя се изправя, те изведнъж загрижено и малко сконфузено избутват към нея по мазната зелена мушама цялата камара монети, което ù попречва да скрие сълзите, извръща се и прекрачва през прага, който естествено някога е бил ярко син и това още личи, въпреки здрача на една случайна раздяла, без да се обръща, помахвайки с разперени пръсти, както е виждала да прави в един филм превъзходната Одри Хепбърн, а барманът се подпира на рамката на вратата и стиска все по-силно кафявата си цигара, за да я види как се смалява, докато върви към някакво свое някъде и знае, че никой никога не би допуснал, че тя някога е била на някоя Strada Stretta, стараейки се раменете ù да не подскачат, докато някой отвътре мърмори неразбрано, докато отчетливо чува нечии викове на пристанището, докато си идва, докато си отива.

* тясна улица (ит.) – така се нарича една уличка, населена с изоставени складове, евтини кръчми и евтини проститутки, но никога денем, никога, само вечер, но не съм ги виждала, защото никога не съм била там вечер, никога, само денем. Текстът е от книгата „Благодарим ти, мистър Уан“ (Издателство „Арс“, 2008). Може да бъде поръчана и в „Български книжици“.

Ваня Константинова в „Кръстопът“
Ваня Костантинова чете Strada Stretta в DICTUM.