и по навик времето притиска ни с неприятните си насипи
а не можем повече от липси да говорим
контрастно размишляваме за всяка граница
и меним позиции хора и пристанища
надеждите си настаняваме край огъня
но пак е неудобно друже
мислиш си дали духовният уют е даденост
на малцината посочени в началото
и нашите брътвежи тъй ненужни са
или можем с думите написани които няма да населят въздуха
да сме подготвени за отказ от фаталното
при вестта че сме не само преминаващи
и пространствата за отдих са възможни
Росен Григоров е роден на 24 юни 1992 година в гр. Русе, където завършва Английската гимназия. Изучава специалността „Право“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
През 2016 година е отличен на XXXIII Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, Стара Загора. Негови творби са публикувани и в „Литературен вестник“.
Стихове на Росен Григоров са включени в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“).
Росен Григоров в „Кръстопът” и в DICTUM.
януари 29th, 2017 at 10:01
[…] Росен Григоров в „Кръстопът”. […]