градът е близо като следващо падение
автомобилите целуват мимолетно златото под тях
и се разтапят в луната
подпийналите млади разговарят на родния ми език
но без да ги разбирам уви
и дишам полъх на липи цяла вечер уморено
подмамен бях навън от добротата им
въздишка на душа от друга ера потъваща в косата ми
осребрява копнежите по всичко изминало
с невидимата си ръка притискам те към паметта си
пукнатините на времето за мен са маловажни
пътеките на устните ти създадоха
маршрут от разпади из плътта ми
който губи се навътре под лявата ми гръд
ала аз не съм откривател
