Денем е пременена като
катедрала – прозорците ѝ
към света са обрисувани
в цветове и цветове и цветове.
Чуват се литургии и изповеди
от сърцевината ѝ, а портите ѝ
изглеждат така внушителни.
Нощем се преоблича като
джамия, ала няма нужда който
и да е да напомня за вечерната
молитва – всички подраняват.
Навярно има нещо в източната ѝ
осанка и екзотични абаносови очи,
което ги прави толкова отдадени.
И до днес никой не е разбрал
коя е нейната истинска вяра.
Само знаят, че трябва да
се молят на колене.
