***
Аз съм достъпният паметник
(приятно е да кажеш „аз” веднъж на сто години).
Онзи топъл монумент,
съставен от руини и любвеобилни лъжи,
от въображаеми страхове и действителни угризения
(можеш ли да ги различиш?),
от тайни и от следствия, приключени по давност,
от малка ръка и голяма ръка…
Но кой да види плъзналите пукнатини
зад клонките, венците и гирляндите,
кой да знае, че вътре, под фалшивия мрамор
има ръждясала стълба и паянтов парапет;
веднъж, подгонени от страховете си, две-три момчета
се покатериха заради вълшебната гледка,
но не успяха да слязат.
