предполагам че съм била
щастлива някога
с някой събирахме охлюви
в двора на училището през деня
а нощем стояхме
пред градската пекарна
и се учехме да дишаме дълбоко
беше бързо време
и никой не тръгна подире му
но нали така се отнасяме
към доверието
като към слънчев часовник
който не познаваме
но той и без друго не показва нищо
освен сенките ни –
само късахме малини
още преди да са узрели
както дядо ми
търси зъбите си по чашите
и като не ги намери
усмихва се чаровно
и вече съвсем нескрито казва
предполагам че съм бил
нещастен някога
Анна Лазарова в „Кръстопът” и в DICTUM.
