Емил Христов: Джунгла

Публикувано от на май 3, 2009 в 5:48 pm.



Невъзможно е да си тръгнеш
от тази любовна джунгла,
змии-удушвачи и отровни бръшляни,
алигатори и пирани,
ловци на глави и обикновени убийци
дебнат на всяка крачка.

Най-пъстро ошарените
са по правило най-смъртоносни,
спускат се като гладиатори,
а страхът ги прави по-нападателни.
Понеже са опитни хищници,
често изскачат в гръб.

Спасително остава само потъването
в бавни мочурища,
в зеленото легло на лианите.
Ако не се превърнеш в звяр
или плячка,
сам ставаш на джунгла.

Емил Христов чете стихотворението си „Джунгла“ (запис – ArsMedia, 24.04.2009 г.):

Емил Христов


Емил Христов в „Кръстопът“
Емил Христов в DICTUM

1 коментар за “Емил Христов: Джунгла”