За 22-и път беше връчена Националната награда да поезия „Иван Николов“, 2017 г. Тази година жури в състав Екатерина Йосифова, Бойко Ламбовски и Константин Трендафилов връчи най-голямото литературно отличие в България на двама автори – Валентин Дишев (за книгата „И го живея“, Scribens, 2016 г.) и Красимир Вардиев („С(р)амота“, Издателство за поезия ДА, декември 2016 г.). „Наградата на Основателя“ (Божана Апостолова) получиха Петър Чухов („АДdicted“, Жанет 45, 2017 г.) и Елин Рахнев („Зелда“, ICU, 2017 г.)
когато съм, когато си
в цикличните порядки на сезоните
напразно ли листа се стичат
по водопадите на въздуха, по пяната
на посинялата му кожа – бръснач като
въздишка остър – по-твърд от устни при раздяла,
звънтеж на тънка струйчица надежда
от вимето изпръхнало на лятото,
отишло си преди да дойде,
пресякло взор и глас
не е
и няма нищо по-дълбоко,
по-синьо, силно и въздигащо,
от усета за отчуждените пространства
на болката, на крясъка до спазъм – разтворени
във шумоленето на вятъра, във ритъма на нежните
му пръсти, докосващи страните и духа ти,
заслушани в дъха ти, в паузите
изпълващи забравени значения,
изричащи единството на цялото
когато си, когато съм
Стихотворението на Валентин Дишев е от „И го живея” (Scribens, 2016). Можете да видите, прочетете и чуете, чрез този хиперлинк, диптиха „Деиксис“ на Валентин Дишев.
само думи
всичките напъни
амбиции и копнежи
понякога се оттичат
в канала на времето
с оглушително шлюп
всички провали победи
и истини илюзиите
се поглеждаме
голи и глупави
изведнъж погрознели
думите са единственото
което ни остава
думите са дрождите
на живота
понякога
се оправдаваме
че хората
не се интересуват
от плодовете
на познанието
само от ферменти
Стихотворението на Красимир Вардиев е от „С(р)амота” (Издателство за поезия „ДА“, 2016.)
