Анна Лазарова: Тлен

Публикувано от на януари 5, 2018 в 12:48 pm.


И да умра, не съм избрала някого
да помни онова, което зная…
Госпожице,
преструва се на вечно лятото.
Но вечни ли са мрежите на паяка?

Ще трябва да си наследим годините,
но ни заплитат в тънки целофани.
И ако се престори също зимата,
госпожице,
недейте да обърквате измамата.

Понякога след всички насекоми…
Госпожице,
Страхът не е причина за оставане.
Ще се намери някой да запомни
това, което няма да узнаете.


Анна Лазарова през обектива на Иван Кондев





  
Анна Лазарова в „Кръстопът” и в DICTUM.

Публикувай коментар