И да умра, не съм избрала някого
да помни онова, което зная…
Госпожице,
преструва се на вечно лятото.
Но вечни ли са мрежите на паяка?
Ще трябва да си наследим годините,
но ни заплитат в тънки целофани.
И ако се престори също зимата,
госпожице,
недейте да обърквате измамата.
Понякога след всички насекоми…
Госпожице,
Страхът не е причина за оставане.
Ще се намери някой да запомни
това, което няма да узнаете.
Анна Лазарова в „Кръстопът” и в DICTUM.
