Йосифе,
задълбал си вдън кръвта ми,
която се окислява
и оправдава отломките
от риби в черепа,
нарязал си слънчевия диск
с високооктанов дим,
който кондензира
като история,
недокосната от боязливост,
преправяш ме на дете,
което не може
да говори,
а трябва да прочете,
откъде дъждът
се взема, Йосифе.
моля те,
промивай раната,
ума избистряй,
и прости смелостта,
защото пианото
отдавна вече
чака да засвири.
Нели Георгиева в „Кръстопът”.