Авторски текстове (ЛФ)

Габриела Манова: Nevermore

Публикувано от на март 18, 2018 в 12:37 am.


Този град яде душѝ и цапа с кални петна
новите ти ботуши. Косата също не изглежда добре,
тенът е неравен и нямаш нито една
причина да не се прибереш.
Наопаки и назад нещата вървят,
като този стих, като лоша инверсия –
още един похват, който никой не ползва,
защото е демоде.
Ти си себе си, не друг човек.
Обстановките са ръбати, не обли.
Не си тези щастливи хора,
не си празника, нито идилията.
Най-добре наистина се прибирай.
Ти си този, който върви срещу себе си,
ти си строител на замък от сол,
паднала от очите ни.
Нищо няма да спре тази разруха:
червените светофари, опасните плочки
под краката ти,
прахта, която се вдига и спуска,
и просмуква в косата,
са ставите на света ти.
И пак у тебе се надига бяс,
подобно отчаяние.
Ругаеш срещу последния трамвай,
който не успяваш да хванеш.
Заваля и няма място
за повече вода. Сълзата дели
оцелелия от удавника.

   Габриела Манова е родена през 1995 г. в гр. София. Завършва Първа английска езикова гимназия. В момента е студентка по „Книгоиздаване“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор към издателство „Изток-Запад“. През 2017 г. е отличена с трета награда на XXXIV издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Поддържа личен блог и блог за преводна поезия.
   Личен блог.
   Блог за преводна литература.

1 коментар за “Габриела Манова: Nevermore”