Зарязах всичките си вредни навици:
спането с обеци, цигарите, вървенето отляво.
Оглеждам се критично, забелязвам знаците;
горещниците минаха, усещам, че не е безкрайно лятото.
И правя нови опити да пиша, макар по същия случай.
Не се получава: отглеждам чернови като добре гледано внуче.
Зашивам чувствата все по-нагоре по ръкавите: не ги дописвам.
Пред теб мълча: да не разбираш никога какво си мисля.
Като изключим няколко нови поли, приумиците ми са същите:
за да изчистя спомена, със тях изметох всички улици.
Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням.
