плачи, чедо мамино, плачи
дръж здраво лицето си в ръце, сам си
не, не си умрял: ще се научиш, че така се живее
по тези места
мама ще ти носи всичко, което поискаш, и ще
бъде добра с теб,
а черният мъж няма да идва вече нощем
ще имаш завивка с предпочитаната от теб
апликация,
сини пердета и щори,
ще имаш резе и парчета тенекия, с които да
покриеш прозорците
татко скоро трябва да си дойде
ще ти донесе нови дрешки и книжки с цветни
картинки
оловни войници музикална кутия с ключе
диапозитиви с просторен плаж и една
неочаквана смърт
ще имаш марки с червени панделки
един тромпет малко кученце и нов велосипед
ще пораснеш скъпи мой един ден ще те обича
красива и
много бледа жена и ще се грижи за теб
Плачи, чедо мамино, плачи
Превод от румънски: Лора Ненковска
Клаудиу Комартин в „Кръстопът“.
Първа публикация на превода – сп. „Литературни Балкани“, бр. 15, година VI, октомври 2008.
