Анна Александра: три стихотворения

Публикувано от на март 23, 2018 в 12:20 pm.


Круша

Окото на кушата е човешко
семе – последна обител
на гладката кожа.

Крем от есен,
жълта и маслена тяга.

И ножът оставен на масата,
несмеещ да драсне
по нейната цялост.


Когато падне орех

Когато падне орех
от йод земята почернява.
Стича се
към тихите подземни рани,
към корените на къпини,
към бучките от пръст,
и пустите градини.

При падането на дървото
листата се отлепят,
изгниват като длани,
протегнати към слънце.
Пръстите му са събрани
във жест на бавен огън.

Смъртта на ореха извиква
къртици, божества и мравки.


Папая

Да позная искам твоето лице, Папая,
със хиляди зърна и сок,
със плът оранжева и гола,
скрита в мараня и смог.

Родена си от слънцето, Папая,
от пръст червена на бразди.
Баща ти – вечен и дъждовен –
земята гневен оплоди.

Роди се ти, Папая –
неумолима, страдаща, тъга.
Създаде жаждата и се помоли
да те откъсне
мръсна, грапава ръка.


Анна-Александра







   Анна Александра в Кръстопът

Коментарите са заключени.