Там, където смъртта заспива
в подножието на нечий живот,
вечерят спомени
всички езици са сезони,
годините сменят лицата си,
единствено времето чертае върху тялото,
изписва себе си,
рисува някого, който възкръсва
така празнува животът,
като бавен силует, който никога не сменя кожата си.
Теодора Тотева в „Кръстопът”.
Стихотворението от Теодора Тотева е включено в подготвената за печат книга с поезия „Преди тишината“ (Scribens, 2018 г.)
