Анна Лазарова: Броеница*

Публикувано от на юни 25, 2018 в 12:01 am.


Теснолинейка

винаги съм писала за любов
без да разбирам от нея

не е ли същото с влаковете –
пушим между вагоните
защото не може вътре


Неделя

нашият Йерусалим
е дълъг
гара и половина

и как да си тръгнеш
и как да се върнеш

докато влаковете
един по един
свалят ризниците си
подават ти втората
а някой маха
от външната страна
на прозореца
с билет
за съседното място

ако не беше ти
щеше да помислиш
че си сам
че пероните –
минзухари в ръцете
на бледо дете
започват да вехнат
от теб
до следващата спирка
на броеницата

и как да си тръгнеш
и как да се върнеш
в нечий друг
малък малък град
без гара


***

беше дълго много дълго
като ръкав на зимно палто
ние пътувахме тихо
и още по-тихо не спирахме
нататък ти казваше
само нататък
и продължавахме да се движим
като чадър под напора на вятъра
и като малка стара къща
под напора на годините
там баба ми шие гоблени
а мъжът до нея
който много прилича на дядо ми
отпива от ниската чаша с ракия
после се усмихва
червеникав като локомотив
и тя си мисли
че той маха на влака от канавата
ти ме прегръщаш
и обръщаш очите ни към прозореца
виж казваш ми
някакъв старец ни поздравява


Анна Лазарова през обектива на Иван Кондев





  
Анна Лазарова в „Кръстопът” и в DICTUM.

* Заглавието на публикацията е редакционно.

Коментарите са заключени.