Върху стеблата на лампите
оставяме профила си
когато вървим
се пилеем
от подметката до връхчето на косъма
всичко е зърно
по зърно
малина се изтърколи от мрежата
сред бетонните кошчета
не е плод –
мехури с деликатна ципа
миниатюрна огърлица
в прозрачна длан на градски трол
обитаващ мъхестата фуга на тротоара
открие ли моя профил
звъни на трола в твоя град
и не е нужно да си разказваме
за еднодневките.
Стихотворението е от книгата на Петя Хайнрих „01“.
