Още се разхождам в аерогарата,
а мислено съм високо в небето.
Лесно откривам пролуки
в границите на всекидневието.
Чувствам се лек и обтекаем.
Предстоящият далечен полет
се отразява на жестовете ми.
Докосвам кичура непокорна
коса, надвиснал над лицето ми.
Нямам нужда от повече светлина.
Или не разчитам само на очите,
докато се изпълвам от нея.
Палми Ранчев в „Кръстопът” и в DICTUM.