ще потече пролетта
повтаряме ден след месец след година
няма благоухание във въздуха
те лъжат и повтарят
зубърски дуднат за ремонт и профилактика
плавен преход правят
ама си остава същото и сърцето е урна
сменят тръбите
виждаме все пак
не сме слепи какво капе
не цъфтят достойни цветя
в саксията има пукнатина пълна с кръв
лалетата се удавиха
гирлянди усмивки
блаженство възторг
забравихме ги тези неща
пролет какво става
да не ти се схвана кракът
изтръпна май нещо
смрази се юни другите и те
лошо се оросява слънцето
що ли
куцукаш нещо сигурно
подпри се на дърво
няма да ти се разсърди
дояж си пицата и ставай
ела моля
с пелерина от пух и антични алергии
бавиш се и изоставаш
мила драга ненагледна
идвай бързо
не се бави да не ни завариш замръзнали
под юргани ледници
сладоледени трупове аха да станем
натам отиват нещата
да не си кьорава
време си е
че вече кое време стана
не е момент за глезотии
порове прасета нагли плъхове хиени
това ще остане
изникни от зимата
бъди милостива
целувай напосоки
мед да бликне
Стефан Иванов в „Кръстопът” и в DICTUM.
