Мой добричък страх,
къде си?
Така строго ме охраняваше –
другите лоши неща
не смееха да припарят.
А сега прииждат корави и сладкодумни.
Ти течеше във вените ми като смола
и забавяше живота с всичките му опасности.
Върни се, мой омаен, предан страх,
завий ме презглава,
стисни ме за гърлото,
гласът ми ще ме взриви.
