трите звезди на небето изгряха – започна
онова време, в което да не се докосваме –
преминава погледът ми
върху съзвездия, карти и струи от мляко,
а пръстите ми треперят – броя
всяка дума, която отхвърлям
докато претърсвам себе си;
трябва да счупя езика, да смеся
първичните му съставки,
както в сърцата,
които горе пулсират –
клокочи словото
и все пак не мога
да прескоча пластовете мълчание,
предначертаното, да те докосна
през невидимото поле, което
трепти различно в двата си края,
свързани сме само
от милионите леки частици,
преминаващи през телата ни,
докато се взираме в Космоса
* Стихотворението е включено в книгата на Христо Мухтанов „Триада“, която можете да поръчате от издателя, или от „Български книжици“.
