Все го пренасям на различни места,
понеже не знам къде е гробът му.
избирам ги според влажността на почвата,
според сезоните
и гледката отсреща.
За пролетта трябват градини:
нарове, дюли, круши и късни череши
да протягат шии нагоре
и да ронят цветове.
През лятото и есента е топло,
сигурно няма значение,
но ми се струва важно
наблизо да има оризища.
Като завялят снеговете прахта се топи.
урната е малка и стои в чантата ми,
за да му покажа всички мостове
в Буда, Пеща и Обуда,
защото той знаеше само един
и от него ми сочеше Дунава.
Не ми казвай вече
къде затварят сянката на тялото,
аз я пускам на светло.
Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
