„И трижди блажени ония, които, без да се огъват, носят върху плещите си голямата, превъзходна и страховита тайна:
че онова едно
не съществува!“
Никос Казандзакис
разливаме се в сянката
на седемдневното изричане
като пияния в кръчмата посегнал
рано сутрин към бутилката
пресъхнали са думите и се развиделява
на осмото утро отново
някаква морска солена мъгла и
вятър без посока
изгаря зеницата под слънцето
на обещана пролет и времето ни
тук е мъртвородено знание
за свят в мълчание винаги
пронизван от скърцането на
ръждясалите по пристанищата кораби
изгубили ума и сърцето на капитаните
сега те всеки ден само се сбогуват
с източните хоризонти
и гнева на морето не плаши
онези рибари които хвърлят
прокъсани мрежи за да пуснат на свобода
уловените истини
Нели Кирилова в „Кръстопът“ и в DICTUM.
