Карлос Марио Урибе Алварес (Манисалес, Колумбия, 1968) е поет и културен медиатор. Директор на фондацията за култура La nave de papel и организатор на едноименния Международен. Лауреат е на Международна награда La Memoria de nuestros pueblos: Homenaje a los poetas de la calle” (2014), както и на няколко национални награди (виж по-долу на испански). Издал е книгите: “Final del viaje” (1999), “Derivas Poéticas” (2016), “El Pez Rojo” (2019).
Carlos Mario Uribe Álvarez (Manizales, 1968). Poeta y gestor cultural. Director de la Fundación Cultural La nave de papel y organisador del “Festival Internacional de Poesía La nave de papel”. Premio Internacional “La Memoria de nuestros pueblos: Homenaje a los poetas de la calle”, 2014, Premio Nacional de Poesía “Carlos Héctor Trejos”, Riosucio, 2003 “Premio de Poesía Cámara de Comercio”, Manizales, 1999. Ha publicado, poesía; “Final del viaje” (1999), “Derivas Poéticas” (2016), “El Pez Rojo” (2019).
Участва в София ГлосиФест – 2020/есен, като автор, включен в „И тревите ще ни назоват“ – малка антология за колумбийска и българска поезия“, в превод и подбор на Александра Евтимова.
Да кажат нещо
След като дадох живота си за тях,
коленичих
пред картата на света,
след като пролях кръвта си
за тях…
Да благоволят да послужат за нещо
сега, когато е моят ред,
сега какво е тялото ми,
моята смърт,
отнасяща ме
като мълния
в полет през алманасите …
Нека поне кажат нещо
на някого
моите думи.
Que digan algo
Después de haber dado la vida por ellas
de haber doblado la rodilla
en el mapa del mundo
luego de malgastar mi sangre a su favor
por ellas…
Se dignen servir de algo
ahora que soy yo,
ahora que es mi cuerpo
mi muerte
llevándome en volandas
atravesando como relámpago los almanaques..
Que por lo menos digan algo
a alguien
mis palabras.
Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria).
София ГлосиФест – 2020/есен бе подкрепен от Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.
