Пред хотела три жени стоят и пушат,
докато водят
онези банални разговори:
днес нарязах две глави лук,
смених завивките,
успях сама да поправя крака на масата,
по дяволите, колко много се клатеше преди това,
ще спра захарта и тестото,
може би така ще ме обичат повече,
може би така ще се обичам повече.
Неволно поглеждам ръцете им –
изглежда, че днес са подредили целия свят.
Но така долепят устни към цигарите –
прилича на вяла целувка с любовник,
от чието име думата любов се е изтрила,
а те още не забелязват отсъствието.
Защото с липсите се свиква
като с лошо време –
неусетно е, накрая вдигаш рамене,
чакаш някаква пролет с неясен произход
и спираш да броиш разочарованията
и терасите, на които има по една саксия и котка.
После отминаваш.
Но една натрапчива мисъл те преследва:
Навярно не им стига времето да пият повече вода,
да гледат по-често нагоре, и да подредят в себе си.
Затова убиват въздуха нарочно.
Иначе ще трябва да допуснат,
че някъде съществуват и други начини за дишане.
Ренета Бакалова в „Кръстопът” и в DICTUM.
Бележка на главния редактор на списанието: От октомври 2021 г. Ренета Бакалова (заедно с Александър Христов, Габриела Манова, Златина Димитрова и Христо Мухтанов) е редовен член на редколегията на „Кръстопът“. До края на този месец ще Ви представя още веднъж членовете на редколегията чрез тяхното творчество, след което – по обясними с традициите на това издание причини – тяхната поява на нашите страници ще бъде само инцидентна. Петимата стават и членове на редколегията на „Глоси – тримесечник за литература“, списанието, което от края на тази година възобновява своето публикуване „на хартия“, и чийто онлайн-вариант – в голяма, но не „изчерпваща“ степен – е „Кръстопът“.
