на Лора
погледите, когато знаеш, че още ме боли
прегръдките и как те моля да ме оставиш, защото ще заплача
„да говориш със мълчания“, както ми написа
и тишините преди да започнем вечер да се храним
старите сватбени албуми, които ухаят на цял един живот
снимките ни от миналото лято, които си седят във хола
карта на съществуването ви
и аз, оградена с ярко кръгче върху нея
картичката в кухнята, която те разплака
вечното усещане, че съм нечия сбъдната молитва
и непрестанното търсене на думи
за привързаността, за признателността, за всичко
Мария Игнатова е родена през 2000 г. в София. Завършва Испанската гимназия, след което записва архитектура и дизайн в Кралската академия по изкуства в Хага. Две години по-късно България си я придърпва обратно и в момента Мария учи български и италиански в Пловдивския университет.
Има отличия от конкурсите „Веселин Ханчев“ (втора награда в изданието през 2020 г.) , „Никола Вапцаров“, „…и мисля аз, че ти си Тя!“ и др. Нейни стихотворения са публикувани в няколко сборника, сред които и „Любослов“ – 2018 г. Участва в литературни събития и четения, включително „Писатели без книги“.
