говоря ти
– нали я знаеш точката,
в която се пресичат два срещуположни трамвая
или онази, в която самолетът се отлепя от земята
или където вълната стига до края си и се връща обратно.
нещо се случва точно в тази точка
от толкова време наблюдавам и не зная какво е
но е сякаш ме няма
и едновременно ме има само мен
нещо като живот, разбираш ли…
слушаш ме
и затваряш вратата на терасата,
а стаята вече е пълна с нощ
сядаш до мен и те гледам някак така отвътре навън
знам, че това е онази органична материя,
от която са спомените
после се усмихвам в очите ти
пак така – отвътре навън
и все продължаваме
Айлин Топлева в „Кръстопът“
