В поредицата ви представяме три стихотворения от Георги Гаврилов, Анна Лазарова и Валентин Дишев.
Георги Гаврилов
най-великият ден на света
слънцето беше по-силно от всякога
и главите ни боляха от тази любов
и устните ни пресъхваха като вяра
сърцето биеше по-силно от всякога
под смокини портокали и палми
в грозни саксии
въздухът беше мързелив
ние – учудващо живи
невъзможно млади
и нищо още не се знаеше
както сега
Володя, Ким и Джо заедно в пясъчника
на случайна като живота площадка
13 милиарда години вселена
за да дойдем дотук
в зеленото – цветът на общата природа и на
екоактивизма
в зеленото – цветът на униформата
злото е за слабите
и мракът е за страхливите
и стените са за тези които нямат храм
най-великият ден на света братко
никога не е за всички
това е само чернова
всяка целувка и всеки шамар
и всяко събуждане в 3 сутринта
всяка приказка и всеки човек
който ще влезе или излезе оттук –
това е само чернова
за най-великия ден на света
за който ти си още в пясъчника
и се страхуваш
от мрака
в шепите си
страхуваш се
и го стискаш
и не го пускаш
26.02.2022
земята кожа
кожата време
времето глас на кукувица
бил е вече страшен
била е вече плачеща
били са далече
било е прозрачно
и нокътят на палеца
се е забивал в мекото
и е миришело на вкусно
на барут и на мъртво
студено бавно неочаквано
било е всичко
защо виждам учудени лица
какво даде какво взе
и старият плод е изгнивал
смалявал се е
и е заемал формата на ъгъла
но
фруктиерата винаги е готова за още
капка по капка
коричка по коричка
краят на всеки ден
като края на всяка рана
27.02.2022
Валентин Дишев
„Някой ден“
е предсмъртния гърч на смисъла
динозавър под метеорит
амеба върху предметно стъкло
Сега преброй ребрата си
прегърни приятелите
целуни сълзата на дете
Само сега
си драскотина по
безличния хълбок на времето
Само сега си човек
26.02.2022
