Плах поклоннико на светлината,
преминаваш между черни небеса във тишината,
с празната торба на гръб –
нов Атлас, който светът така е проклел.
От безкрилите крака пред пропастта
дали спаси за съществуване деня
на цвете, сред скали израснало –
същото цвете, от венчелистчета и смърт.
Днес денят расте наравно със сянката ти
и избързва залезът, затворнико:
нежни устни бягат като писък
от уста, която е създала дума.
Плах поклоннико във мрака,
вървиш до края на тунела и на връщане
намираш скъпоценен камък от светлина,
който призори узрява като плод.
Превод от испански: Александра Евтимова.
Жандей Марсел Солвийерте в „Кръстопът“.
Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria), чийто резултат е и двуезичната антологиа „Мостът“ (малка антология за колумбийска и българска поезия), Арс/Scribens, 2021 г.)
