Когато се изправиш пред омразата
и ножът заблести в ръката ти,
детето в стаята ще види първо
отблясъка на слънчевите зайчета.
Тогава ти ще трябва да решиш –
тук няма изход, по-различен от това
да влезеш в битката като чудовище.
Или, приел да бъдеш победéн,
а може би невинен за последен път,
заедно със него да подгониш
светлите петна във стаята.
Ще значи за историята да бъде сякаш
не си успял да защитиш най-скъпото,
но ти ще знаеш, че напротив:
това е всичко, което си могъл да сториш.
Наталия Иванова в „Кръстопът” и в DICTUM.
Стихотворението е и част от инициативата „Поезия против войната“.
