вечерта в която не говорехме за Бог
беше вечерта в която разбрах
че някой си е отишъл завинаги
смъртта винаги ми удря шамар
пия валериана не спя
или заспивам с дрехите
а сутринта е моментът
в който се стягам и отивам
да се простя с тялото
с тялото
защото знам
душата ме гледа
иска да говори
не разбира защо всички носят цветя
преглъщат
или мълчат
опитвам да разбера
защо светът си е същият
а мен ме няма
и теб те няма
всъщност можеше да ме докоснеш
и да разкажеш на всички листа
защо падат
и защо не могат да летят
а гълъбите
тези невидими диригенти на нищото
мълчат
и само се покланят
и се кланят
и се кланят
вечерта в която не говорехме за Бог
и аз много исках да съм щастлива
защото всички сме крехки
а аз обичам
обичам дотолкова
че тялото ме боли в нищото
сред листата които падат
и няма кой да им каже защо
Ана Цанкова в Кръстопът
Стихотворението е включено в новата книга на Ана Цанкова – „Гибла“ (Литературен кръг „Смисъл“, 2021 г.), която може да поръчате тук