Неразгадаемото небе над това градче,
което скоро ще напуснем.
Следобедът – пеперуда, омаломощена
от леност, нега и безсъние.
Бодрото цвъртене на врабците
в паяжината от напечени улици.
Сладкишът, увит в корава хартия
в пекарната на ъгъла.
Всичко ще се смеси утре,
щом отпътуваме
под туптящия пулс на вятъра.
Ще пея наум, докато се отдалечаваме,
а здрачът приижда – милостив като бъдеще.
Ще мълчим. Ще се утаи в нас градчето –
пъзел от гледки, нектар от думи.
Сладкиш с вишни, чийто сок ще избие –
бледа кръв върху коравата хартия
на паметта ни.
Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.
