нямахме дом
затова го заместихме
въртяхме се между квартирите
баровете приятелите
чупехме бутилки и чаши
издишахме на терасите
в градинките в три сутринта
нямахме време за сънища
убежището на очите ми
се срутваше
Мишел М е мистериозно алтерего, което пише повече за делниците и по-малко за празниците, поравно за паденията и възходите, и винаги с поне малко носталгия. Мишел е хроникьорка на 20-те и 30-те ни, тя е преходен образ, но и някак събирателен. Може да се разпадне всеки миг, но все пак се опитва да съзидава.
