накуцват дните,
утрото
е недодяланият дървен крак,
на който никой не разчита,
изтичат камъни и пясък,
разбити бъбреци са нощите
и пак кокичета умират,
а той е друг
и чужди са му всички макове,
разцъфнали в гърдите,
на салфетката,
единствените топли въглени
са белите следи от времето,
когато
увиснал на трапеца, знаеше –
животът му виси
на две ръце
и въздух
с разредена вяра,
че падането е
въпрос на
чест.
Левена Филчева в „Кръстопът“
Левена Филчева в DICTUM
* – Стихотворението е включено в книгата на Левена Филчева „Ос“ („Арс“, 2008 г.).
ноември 12th, 2009 at 23:08
[…] си “Безсъние”, “У Дзи”, “Слепецът” и “Циркът няма да работи” (преводите на сръбски са от Бранко Ристич) в първата […]
април 29th, 2010 at 15:16
[…] който все се правеше, че слуша” Левена Филчева – “циркът няма да работи” Лора Скорчева – “Притчи за любовта – Змейова […]